Това би могла
да е тя –
жената,
която пресича на червено,
за да хване автобуса
и пада на средата на улицата,
майката,
която води големите си дъщери
за ръка,
а те се усмихват снизходително
над главата й,
мъжът,
който колебливо върви
по въжен мост
все едно прави първите си стъпки
или момичето,
което пуши цигара на балкона
на 12-ия етаж
и търси изсветлелия силует на Луната.
И още, и още.
А е едва сутрин.